MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
Oct 7, 2006, 6:41 PM

Опитваме се да живеем като двама 

  Poetry
744 0 15

 

Опитваме се

да живеем

като двама,
когато любовта ни

е една,
защото

ти си мойта дама,
даряваща ме

с ведрина.
Отказваш

трепет

да ни слива
и правим си

самички

самота,
която, съградената любов

убива
и сещаме

какво е грехота.
В единство,

гинем

разделени,
отказващи

духовно тъждество,
но носиме

ярема примирени,
без шанс

да сетим тържество.
- Душата ти,

душата ми обича,
а моята

на теб се врича!

© Валери Рибаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За Кумеца!

  • Валери, по колко стихотворения публикуваш ти?
  • Валери! Поздравявам те за това стихотворение! Отлично е, макар и на финала да си го оставил отворено и недовършено!!! Въпреки всичките ти "кусури" - усещах, че имаш талант, само ме ядосваше това, че го пилееш за глупости! Но това е почти кристално и според мене, когато един творец направи поне едно достойно творение, могат да се пренебрегнат останалите му "заигравания"! Затова наистина сега ти засвидетелствам моето уважение!
  • Кой каквото ще да казва - на мен ми харесва!
  • Как при толкова любов се случи,
    да бъдем тъжни - разделени?
    И колко време трябва да се учим,
    че плаче любовта от примирението!

    Страхотен стих! И нека бъде чут твоя глас!

  • "Отказваш

    трепет

    да ни слива
    и правим си

    самички

    самота," - това не е поезия...
    "- Душата ти,

    душата ми обича,
    а моята

    на теб се врича!" - а това ми е твърде познато...за жалост


  • Тук съм на едно мнение със Светослав! Излишно, дразнещо многословно!
  • Леле, какво разхищение на думи и на място в сайта...
  • Душата ми
    душата ти обича,
    а твоята на мен
    се врича.
    Защо тогава разделени
    оставаме
    и даже примирени
    поемаме ярем
    на грехота,
    повеждаща ни
    в път на самота.
    И уж съм твойта дама,
    която те дарява
    с ведрина,
    а ето,че отново драма
    пресича нашата
    съдба.
    Без шанс да сетим
    тържество,
    отказваме духовно
    тъждество.

    Поздрав за текста!
  • Позната много ситуация
    в объркания мой живот.
    Дали ще има пълно щастие,
    туй знае го единствен Бог.

    Много е хубав стиха ти, Валери!!!
  • Жестоко е, особено финала
  • Майсторски!
  • Тъй често правиме си самота
    насила вървим срещу съдбата,
    не осъзнавайки дори че обичта
    отдавна влязла ни е в сърцата.

    Прекрасно и истинско чувство описваш Валери.

    Поздрав и усмивка.
  • Хубаво е! Поздравления!!!
  • Хубавооо!!! Много ми хареса
Random works
: ??:??