Oct 7, 2006, 6:41 PM

Опитваме се да живеем като двама

  Poetry
922 0 15

 

Опитваме се

да живеем

като двама,
когато любовта ни

е една,
защото

ти си мойта дама,
даряваща ме

с ведрина.
Отказваш

трепет

да ни слива
и правим си

самички

самота,
която, съградената любов

убива
и сещаме

какво е грехота.
В единство,

гинем

разделени,
отказващи

духовно тъждество,
но носиме

ярема примирени,
без шанс

да сетим тържество.
- Душата ти,

душата ми обича,
а моята

на теб се врича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • За Кумеца!

  • Валери, по колко стихотворения публикуваш ти?
  • Валери! Поздравявам те за това стихотворение! Отлично е, макар и на финала да си го оставил отворено и недовършено!!! Въпреки всичките ти "кусури" - усещах, че имаш талант, само ме ядосваше това, че го пилееш за глупости! Но това е почти кристално и според мене, когато един творец направи поне едно достойно творение, могат да се пренебрегнат останалите му "заигравания"! Затова наистина сега ти засвидетелствам моето уважение!
  • Кой каквото ще да казва - на мен ми харесва!
  • Как при толкова любов се случи,
    да бъдем тъжни - разделени?
    И колко време трябва да се учим,
    че плаче любовта от примирението!

    Страхотен стих! И нека бъде чут твоя глас!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...