23 nov 2008, 21:20

Опитваш се

946 0 7


ОПИТВАШ СЕ да ме сдъвчеш
между горчивите залъци.
От друго тесто съм замесена.
Не ставам за баница.

И топката не съм. Играчите
се умориха дълго да ме гонят.
Ако досега съм чакала,
мами ме късният полет.

Чергата често си паля
и ми е погледът есенен.
Заспивам с песен погалена.
Не е лесно с мен. Не е лесно.

Друго семе в мен покълва,
други дъждове го поливат.
С мен животът е пъкъл.
По-добре си отивай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Цандева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Йосифова, с очи ми го вдигат крачето! Който иска да барне, става с пълна регистрация и...да чака за одобрение, щото - око да види и ръка да пипне!
  • Малее, що го пропъди човека, бе Гени. Кой сега ще ти вдига болното краче, а? Ей тъй става като си трудна
  • С едно изречение - подпалих си фитила! Благодаря на всички, които надникнаха в душата ми!
  • Много ласкаво го прогони, мила! Ами ако приеме всичко това безусловно?!
    Поздравления за хубавото биографично стихче!
    Весела
  • "ОПИТВАШ СЕ да ме сдъвчеш
    между горчивите залъци.
    От друго тесто съм замесена.
    Не ставам за баница." - Страхотен стих!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...