23 нояб. 2008 г., 21:20

Опитваш се

948 0 7


ОПИТВАШ СЕ да ме сдъвчеш
между горчивите залъци.
От друго тесто съм замесена.
Не ставам за баница.

И топката не съм. Играчите
се умориха дълго да ме гонят.
Ако досега съм чакала,
мами ме късният полет.

Чергата често си паля
и ми е погледът есенен.
Заспивам с песен погалена.
Не е лесно с мен. Не е лесно.

Друго семе в мен покълва,
други дъждове го поливат.
С мен животът е пъкъл.
По-добре си отивай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Цандева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Йосифова, с очи ми го вдигат крачето! Който иска да барне, става с пълна регистрация и...да чака за одобрение, щото - око да види и ръка да пипне!
  • Малее, що го пропъди човека, бе Гени. Кой сега ще ти вдига болното краче, а? Ей тъй става като си трудна
  • С едно изречение - подпалих си фитила! Благодаря на всички, които надникнаха в душата ми!
  • Много ласкаво го прогони, мила! Ами ако приеме всичко това безусловно?!
    Поздравления за хубавото биографично стихче!
    Весела
  • "ОПИТВАШ СЕ да ме сдъвчеш
    между горчивите залъци.
    От друго тесто съм замесена.
    Не ставам за баница." - Страхотен стих!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...