Сред бедушна мъртва тишина,
глас познат порязва с вопли.
И псува и крещи.
И проклина съдбата си проклета.
Пак ли е пияната жена?
Единствената, правещата шоу.
Пак ли крачките си не следи?
И бута се, залита в хората отсрещни.
Пак ли е пияна мисълта й?
И не може тя да мисли трезво?
Облаците се усмихваха надменно
над тленната и простота. ...