28 jul 2010, 13:35

Оплетени спазми

870 0 2

Оплетени спазми
пулсиращи
в залезите
и сами
отдръпват се
едни
в други
откъснати
и обърнали
гръб
в небитието
се ненаситили
потъващи
бавно
по клони
разрасли
в страсти
съня им
там
където
бавно
и пламенно
докосват
се в легенди
преминали
и настръхнали
от допирите си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тайните
    останали
    отвъд
    сплелите
    се погледи
    изригващи
    в самите
    слънца
    и под луните
    се изпили
    оставящи
    се до последната
    глътка
    обич...
  • Ти си този,
    който владее съня ми
    и пази покорно пред мойта врата
    ти си, който
    съблича плътта ми
    и крие ревниво остатъците от нощта
    и както винаги
    се настанява в деня ми
    и заравя за другите свойте следи
    и влива вечно тръпки в кръвта ми
    и ме кара да дишам не както преди.
    Ти си този,
    който оголва страха ми
    и маха всичко от него само с мисли
    и ми дава надежди незаподозряни,
    и заедно с тях посява нови мечти.
    Ти си този,
    който умолява врага ми
    и ме държи далече от неговите стрели
    и понеся на плещите си от мойте тревоги
    и построява за мене чудни дворци.
    Ти си този,
    който винаги идва с рози
    и вечно съхранява за мене усмивки
    и винаги този,
    който прикрива тревоги,
    но ми дарява все радостни дни.
    Ти си този,
    който сутрин ме буди
    и милва дълго с нежна ръка
    и пак този,
    който всички погледи учуди,
    като ми поднася роза една...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...