Jul 28, 2010, 1:35 PM

Оплетени спазми

  Poetry » Love
866 0 2

Оплетени спазми
пулсиращи
в залезите
и сами
отдръпват се
едни
в други
откъснати
и обърнали
гръб
в небитието
се ненаситили
потъващи
бавно
по клони
разрасли
в страсти
съня им
там
където
бавно
и пламенно
докосват
се в легенди
преминали
и настръхнали
от допирите си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • тайните
    останали
    отвъд
    сплелите
    се погледи
    изригващи
    в самите
    слънца
    и под луните
    се изпили
    оставящи
    се до последната
    глътка
    обич...
  • Ти си този,
    който владее съня ми
    и пази покорно пред мойта врата
    ти си, който
    съблича плътта ми
    и крие ревниво остатъците от нощта
    и както винаги
    се настанява в деня ми
    и заравя за другите свойте следи
    и влива вечно тръпки в кръвта ми
    и ме кара да дишам не както преди.
    Ти си този,
    който оголва страха ми
    и маха всичко от него само с мисли
    и ми дава надежди незаподозряни,
    и заедно с тях посява нови мечти.
    Ти си този,
    който умолява врага ми
    и ме държи далече от неговите стрели
    и понеся на плещите си от мойте тревоги
    и построява за мене чудни дворци.
    Ти си този,
    който винаги идва с рози
    и вечно съхранява за мене усмивки
    и винаги този,
    който прикрива тревоги,
    но ми дарява все радостни дни.
    Ти си този,
    който сутрин ме буди
    и милва дълго с нежна ръка
    и пак този,
    който всички погледи учуди,
    като ми поднася роза една...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...