28.07.2010 г., 13:35 ч.
Оплетени спазми
Оплетени спазми
пулсиращи
в залезите
и сами
отдръпват се
едни
в други
откъснати
и обърнали
гръб
в небитието
се ненаситили
потъващи
бавно
по клони
разрасли
в страсти
съня им
там
където
бавно
и пламенно
докосват
се в легенди
преминали
и настръхнали
от допирите си...
© Милен Пеев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ти си този,
който владее съня ми
и пази покорно пред мойта врата
ти си, който
съблича плътта ми
и крие ревниво остатъците от нощта
и както винаги
се настанява в деня ми
и заравя за другите свойте следи
и влива вечно тръпки в кръвта ми
и ме кара да дишам не както преди.
Ти си този,
който оголва страха ми
и маха всичко от него само с мисли
и ми дава надежди незаподозряни,
и заедно с тях посява нови мечти.
Ти си този,
който умолява врага ми
и ме държи далече от неговите стрели
и понеся на плещите си от мойте тревоги
и построява за мене чудни дворци.
Ти си този,
който винаги идва с рози
и вечно съхранява за мене усмивки
и винаги този,
който прикрива тревоги,
но ми дарява все радостни дни.
Ти си този,
който сутрин ме буди
и милва дълго с нежна ръка
и пак този,
който всички погледи учуди,
като ми поднася роза една...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
останали
отвъд
сплелите
се погледи
изригващи
в самите
слънца
и под луните
се изпили
оставящи
се до последната
глътка
обич...