Опора
Само теб имам, ти ми остана вече,
почти непознатото, старо човече.
Своите малки тайни с теб си разкрихме.
Животът мизерен двама споделихме.
Ти си началото на моя, вече нов
дългоочакван, различен живот.
Само ти ми остана - мъдър и стар.
За добро и за зло ще ми бъдеш другар.
Затова ще живея вече в твоя дом,
не само заради храната и подслон.
Обеща ми да не чувствам вече самота
и за теб да бъда специалната жена,
в твоята самотна и безлюдна къща
очакваната радост отново се завръща.
Опора имам вече в твойто старо рамо,
А ти - мойта почит и признание голямо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
