7 авг. 2007 г., 12:24

Опора

844 0 6
 

Само теб  имам, ти ми остана вече,

почти непознатото, старо човече.

Своите  малки тайни с теб си  разкрихме.

Животът  мизерен  двама споделихме.

Ти  си  началото на моя, вече нов

дългоочакван, различен живот.

Само ти ми остана - мъдър и стар.

За добро и за зло ще  ми бъдеш  другар.

Затова ще живея вече в твоя дом,

не само заради  храната и подслон.

Обеща ми да не чувствам вече самота

и за теб да бъда специалната жена,

в твоята самотна и безлюдна къща

очакваната радост отново се завръща.

Опора имам  вече в твойто старо рамо,

А ти - мойта почит и признание голямо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...