7 авг. 2007 г., 12:24

Опора

846 0 6
 

Само теб  имам, ти ми остана вече,

почти непознатото, старо човече.

Своите  малки тайни с теб си  разкрихме.

Животът  мизерен  двама споделихме.

Ти  си  началото на моя, вече нов

дългоочакван, различен живот.

Само ти ми остана - мъдър и стар.

За добро и за зло ще  ми бъдеш  другар.

Затова ще живея вече в твоя дом,

не само заради  храната и подслон.

Обеща ми да не чувствам вече самота

и за теб да бъда специалната жена,

в твоята самотна и безлюдна къща

очакваната радост отново се завръща.

Опора имам  вече в твойто старо рамо,

А ти - мойта почит и признание голямо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...