Aug 7, 2007, 12:24 PM

Опора 

  Poetry
635 0 6
 

Само теб  имам, ти ми остана вече,

почти непознатото, старо човече.

Своите  малки тайни с теб си  разкрихме.

Животът  мизерен  двама споделихме.

Ти  си  началото на моя, вече нов

дългоочакван, различен живот.

Само ти ми остана - мъдър и стар.

За добро и за зло ще  ми бъдеш  другар.

Затова ще живея вече в твоя дом,

не само заради  храната и подслон.

Обеща ми да не чувствам вече самота

и за теб да бъда специалната жена,

в твоята самотна и безлюдна къща

очакваната радост отново се завръща.

Опора имам  вече в твойто старо рамо,

А ти - мойта почит и признание голямо.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??