Накичено е винаги със "обеци"
човешкото ухо - за назидание.
Дори "товарът" много да тежи,
не учи, а намира оправдание.
Все някой пречи му (почти) -
уж спира пътя към прогреса,
и с лакти, рамена, гърди -
иззад да е житейската завеса.
Покой открива някога в съня,
но нощите са хладни, изпотени.
Ругае и роптае... И едва
са утрините му успокоени. ...