May 12, 2009, 3:13 PM

Оправданието на homo sapiens-а 

  Poetry » Phylosophy
1009 0 35

Накичено е винаги със "обеци"
човешкото ухо - за назидание.
Дори "товарът" много да тежи,
не учи, а намира оправдание.


Все някой пречи му (почти) -
уж спира пътя към прогреса,
и с лакти, рамена, гърди -
иззад да е житейската завеса.


Покой открива някога в съня,
но нощите са хладни, изпотени.
Ругае и роптае... И едва
са утрините му успокоени.


По вúдело той дебне (във покой),
наоколо оглежда - да открие
виновен друг да бъде. Не и той!
И тъй живее лесно, без усилие!


На homo sapiens-а Бог е завещал
(историята, знаем, е прастара),
че кой каквато е дробил,

ще сърба (собствената си) попара!

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??