bibata (Зорница Аламанчева)
66 295
4 mar 2008, 10:40

Оптимистично 

  Poesía » Del paisaje
661 0 3

Странна нощ. Приказна.

Ще речеш, че е тъмно,

 а не е.

Луната тънка е,

като резенче - свенливо

се крие зад облак.

И светло не е...

Небето тъмно крие

всичките звезди,

тях просто ги няма.

Но, каква светлина

струи от мрака...

Парчета пухкави и

бели облачета се гонят

по мрачната му плът.

"Тихо вали, като скръб...

Тихо и напоително."

Само дърветата и

покрива на къщата

изглеждат черни...

Но и те добиват плътност,

щом светкавицата им

постави отпечатък.

Гърмът ибавно, и търпеливо

ми разказва легенди

и аз се губя в тях...

Да, нощ е

и все пак е толкова

светло.

© Зорница Аламанчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??