Оптимистично

Mar 4, 2008, 10:40 AM

Poetry » Landscape

648 0 3

Странна нощ. Приказна.

Ще речеш, че е тъмно,

а не е.

Луната тънка е,

като резенче - свенливо

се крие зад облак.

И светло не е...

Небето тъмно крие

всичките звезди,

тях просто ги няма.

Но, каква светлина

струи от мрака...

Парчета пухкави и

бели облачета се гонят

по мрачната му плът.

"Тихо вали, като скръб...

Тихо и напоително."

Само дърветата и

покрива на къщата

изглеждат черни...

Но и те добиват плътност,

щом светкавицата им

постави отпечатък.

Гърмът ибавно, и търпеливо

ми разказва легенди

и аз се губя в тях...

Да, нощ е

и все пак е толкова

светло.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

пинда.св (Стоян Владов)

2008-03-06T14:42:21+02:00

Чуден е .Нарисувай го.
sevdalin_p (Севдалин Петров)

2008-03-04T19:20:21+02:00

Наистина е много хубав...Поздравления!!!
^l^ (Нежното Ласо)

2008-03-04T18:43:11+02:00

Никой ли не забелязва този стих???
Добър е!