Оптимистично
Странна нощ. Приказна.
Ще речеш, че е тъмно,
а не е.
Луната тънка е,
като резенче - свенливо
се крие зад облак.
И светло не е...
Небето тъмно крие
всичките звезди,
тях просто ги няма.
Но, каква светлина
струи от мрака...
Парчета пухкави и
бели облачета се гонят
по мрачната му плът.
"Тихо вали, като скръб...
Тихо и напоително."
Само дърветата и
покрива на къщата
изглеждат черни...
Но и те добиват плътност,
щом светкавицата им
постави отпечатък.
Гърмът ибавно, и търпеливо
ми разказва легенди
и аз се губя в тях...
Да, нощ е
и все пак е толкова
светло.
© Зорница Аламанчева All rights reserved.
