30 abr 2009, 18:50

Оптимистично

1.1K 0 4

 

Оптимистично

 

Не искам аз да пиша тъжни рими,

надежда искам да звучи,

всеки мой стих да вдъхва сили

и на крилата на доброто да лети...

Любов, прости, че те наричах

в повечето мисли с лоши имена,

то бе и болка, и омраза... но обичах...

Макар че страдах, пак ще ти простя.

Вървя по пътя и за живота аз се питам...

Живот, прости, че те рисувах с мрачен щрих!

В душата си дълбоко аз се скитам

и само светли чувства в нея аз открих.

Жадувам обич силна да раздавам,

хората да станат по-сплотени и добри,

светлината във света да разпилявам,

да виждам пламъче вълшебно в хорските очи!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...