30 abr 2009, 18:50

Оптимистично

1.1K 0 4

 

Оптимистично

 

Не искам аз да пиша тъжни рими,

надежда искам да звучи,

всеки мой стих да вдъхва сили

и на крилата на доброто да лети...

Любов, прости, че те наричах

в повечето мисли с лоши имена,

то бе и болка, и омраза... но обичах...

Макар че страдах, пак ще ти простя.

Вървя по пътя и за живота аз се питам...

Живот, прости, че те рисувах с мрачен щрих!

В душата си дълбоко аз се скитам

и само светли чувства в нея аз открих.

Жадувам обич силна да раздавам,

хората да станат по-сплотени и добри,

светлината във света да разпилявам,

да виждам пламъче вълшебно в хорските очи!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...