30 апр. 2009 г., 18:50

Оптимистично 

  Поэзия » Философская
688 0 4

 

Оптимистично

 

Не искам аз да пиша тъжни рими,

надежда искам да звучи,

всеки мой стих да вдъхва сили

и на крилата на доброто да лети...

Любов, прости, че те наричах

в повечето мисли с лоши имена,

то бе и болка, и омраза... но обичах...

Макар че страдах, пак ще ти простя.

Вървя по пътя и за живота аз се питам...

Живот, прости, че те рисувах с мрачен щрих!

В душата си дълбоко аз се скитам

и само светли чувства в нея аз открих.

Жадувам обич силна да раздавам,

хората да станат по-сплотени и добри,

светлината във света да разпилявам,

да виждам пламъче вълшебно в хорските очи!

 

 

 

 

© Василена Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??