Оптимистично
Оптимистично
Не искам аз да пиша тъжни рими,
надежда искам да звучи,
всеки мой стих да вдъхва сили
и на крилата на доброто да лети...
Любов, прости, че те наричах
в повечето мисли с лоши имена,
то бе и болка, и омраза... но обичах...
Макар че страдах, пак ще ти простя.
Вървя по пътя и за живота аз се питам...
Живот, прости, че те рисувах с мрачен щрих!
В душата си дълбоко аз се скитам
и само светли чувства в нея аз открих.
Жадувам обич силна да раздавам,
хората да станат по-сплотени и добри,
светлината във света да разпилявам,
да виждам пламъче вълшебно в хорските очи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Атанасова Все права защищены
