30.04.2009 г., 18:50 ч.

Оптимистично 

  Поезия » Философска
856 0 4
Оптимистично
Не искам аз да пиша тъжни рими,
надежда искам да звучи,
всеки мой стих да вдъхва сили
и на крилата на доброто да лети...
Любов, прости, че те наричах
в повечето мисли с лоши имена,
то бе и болка, и омраза... но обичах...
Макар че страдах, пак ще ти простя.
Вървя по пътя и за живота аз се питам...
Живот, прости, че те рисувах с мрачен щрих!
В душата си дълбоко аз се скитам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Атанасова Всички права запазени

Предложения
: ??:??