15 jun 2014, 19:44

Оптимистично

  Poesía » Otra
2.1K 2 6

Купих си надежда от бакалия за нещастници.

Купих си чадър в слънчево време.

Препасах се с тиктакащ механизъм

И сама си натиках бакшиш в прашките.

Обадих ти се да плача

понеже съм драма кралица.

Отрязах си косата с най-голямата ножица.

Кървавата Мери въобще не е луда 

и в мене няма грам агресия.

Майната им на антитезите.

Фройд е тъпанар,

а светът е сакат от липса на въображение.

Никой не може да ме заплоди,

никой не може да ме нарани.

Кръгът ми е от Данте,

а диафрагмата от Чикатило.

Красотата ми е естествен презерватив,

а всичко е в дебел курсив.

Има ли някой бисквитка?

Поли иска крекер.

Веселата вдовица ще ме съди за права.

Дайте и нещо да шмръкне.

И тая боза няма край, а трябва да я завърша.

Септември ще бъде май, май?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сатин Роксан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много стилове, много влияния, много е четено и слушано...
    Хареса ми.
  • Доста интересно написано! 6
    Опитвай така в прозата, от много посоки към една грандиозна кулминация. Би станал любопитен разказ
  • Съгласна съм - въпрос на вкус и предпочитания. Но мисля, че е неудачно, да не употребя друга дума, за се поставят оценки без мотивация. Щом някой има мнение - нека го изрази, а не да пише анонимни двойки!
  • Благодаря за подкрепата. Наистина е специфично,не е нещо което би се хатесало на всеки.
  • Не знам кой е поставил слаба оценка и в качеството си на какъв?! Може би от позицията на изтъкнат литературовед, или велик специалист в областта на литературната теория и критика, но по-скоро обикновен олигофрен. Всъщност е без значение. Аз няма да си позволя да давам оценки, само искам да кажа, че това, което прочетох е написано със специфичен стил - съчетание от символика и доза ирония - интересен и ефектен начин за споделяне и въздействие. Лично аз оставам положително впечатлена!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...