15.06.2014 г., 19:44

Оптимистично

2.1K 2 6

Купих си надежда от бакалия за нещастници.

Купих си чадър в слънчево време.

Препасах се с тиктакащ механизъм

И сама си натиках бакшиш в прашките.

Обадих ти се да плача

понеже съм драма кралица.

Отрязах си косата с най-голямата ножица.

Кървавата Мери въобще не е луда 

и в мене няма грам агресия.

Майната им на антитезите.

Фройд е тъпанар,

а светът е сакат от липса на въображение.

Никой не може да ме заплоди,

никой не може да ме нарани.

Кръгът ми е от Данте,

а диафрагмата от Чикатило.

Красотата ми е естествен презерватив,

а всичко е в дебел курсив.

Има ли някой бисквитка?

Поли иска крекер.

Веселата вдовица ще ме съди за права.

Дайте и нещо да шмръкне.

И тая боза няма край, а трябва да я завърша.

Септември ще бъде май, май?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много стилове, много влияния, много е четено и слушано...
    Хареса ми.
  • Доста интересно написано! 6
    Опитвай така в прозата, от много посоки към една грандиозна кулминация. Би станал любопитен разказ
  • Съгласна съм - въпрос на вкус и предпочитания. Но мисля, че е неудачно, да не употребя друга дума, за се поставят оценки без мотивация. Щом някой има мнение - нека го изрази, а не да пише анонимни двойки!
  • Благодаря за подкрепата. Наистина е специфично,не е нещо което би се хатесало на всеки.
  • Не знам кой е поставил слаба оценка и в качеството си на какъв?! Може би от позицията на изтъкнат литературовед, или велик специалист в областта на литературната теория и критика, но по-скоро обикновен олигофрен. Всъщност е без значение. Аз няма да си позволя да давам оценки, само искам да кажа, че това, което прочетох е написано със специфичен стил - съчетание от символика и доза ирония - интересен и ефектен начин за споделяне и въздействие. Лично аз оставам положително впечатлена!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...