18 jun 2021, 8:41

Оптимистично за седемте смърти на поета 

  Poesía » De amor
1173 8 7


                          На Т


Сега цъфтят липи и цвят се рони
под облаци от нежност бяла,
и восъчните пити ще напомнят,
че нашата любов е цяла.

 

По-цяла от преди, любима моя
и по-красива от балада!
По дяволите лукса на покоя –
огнището сменил съм с клада!

 

Не искам в тих уют да тлея кротко –
подобие на всеки трети!
За седем смърти – като черна котка –
белязан е во век поета.

 

Не може с кал светът да ни опръска
(отдавна този свят е чумав)
и аз до езерото с бели гъски
пак в юнски ден ще те целуна!

 

От хлабавия клуп на мойте вении,
до стегнатия морски възел –
с теб няма как да бъдем разделени,
защото въздухът ни свързва!

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??