Оптимистично за седемте смърти на поета
На Т.
Сега цъфтят липи и цвят се рони
под облаци от нежност бяла,
и восъчните пити ще напомнят,
че нашата любов е цяла.
По-цяла от преди, любима моя
и по-красива от балада!
По дяволите лукса на покоя –
огнището сменил съм с клада!
Не искам в тих уют да тлея кротко –
подобие на всеки трети!
За седем смърти – като черна котка –
белязан е во век поета.
Не може с кал светът да ни опръска
(отдавна този свят е чумав)
и аз до езерото с бели гъски
пак в юнски ден ще те целуна!
От хлабавия клуп на мойте вении,
до стегнатия морски възел –
с теб няма как да бъдем разделени,
защото въздухът ни свързва!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
