20 dic 2024, 21:11

Оптимизъм

  Poesía
247 0 0
         О П Т И М И З Ъ М

 

Победите се бурно празнуват,

загубите са дълбоко осмислени пъзели

за да може вятъра пак да надува,

платната изпрани с шампанско и сълзи.

 

Така се най-добре поумнява

за капаните по пътя напред,

след дълбока тъга и буйна забава

човек се чувства пречистен, напет.

 

Не, че могат да се избегнат

бъдещи грешки-нови обеци за ухото,

но след катарзиса отпадналата напрегнатост

гарантира лютата страст в новия поход.

 

Победите утвърждават новите методи,

но по инерция неглижират допуснати грешки,

което провокира жадуващата успешност

и я превръща в непредвидени поражения тежки.

 

Германия изнася зад граница фирми емблеми,

дори чак в далечния Изток,в Китай,

явно, че с Европата има проблеми,

признак за декаданса на Европейския Рай.

 

Целта оправдава средствата,

бизнеса заобикаля препъни камъка,

отправя се към либералната Енергетика,

която глобалната Екология цапа.

 

Рая никой не напуска по собствена воля.

На това мнение са Данте и Милтън.

Всички напуснали Рая, са изгонени,

така пише и в Библията.

 

Явно логото е сменено,

щом Европа пътува към Азия,

провокирана от недалновидни решения-

подарък за Коледа, меко казано.

 

Това,което отдавна говоря,

на практика вече се случва,

новият век пише своята история,

която започва,да се закучва.

 

Голям мерак за мощна индустрия,

теглена от Енергетика бутафорна,

потънала в корупционното лустро

на жежкото политическо порно.

 

"Дайте,да дадем на нашите хора,

че без тях сме за никъде,

логиката забранява,да отсича се клона,

на който ние сме се курдисали."

 

Този клон е отдавна разклащан

от моята чиста и проста рекапитулация,

която е "малко" по-различна от вашата

и не я калкулирам,за да ви плаша.

 

Макар и да съм с изкълчени от нормалността принципи,

някои клишета валидни са и за мене,

избрал съм си най-оптимистичното,в което да припкам,

" Надеждата винаги умира последна."

 

20.12.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...