Оптимизъм

         О П Т И М И З Ъ М

Победите се бурно празнуват,

загубите са дълбоко осмислени пъзели

за да може вятъра пак да надува,

платната изпрани с шампанско и сълзи.

Така се най-добре поумнява

за капаните по пътя напред,

след дълбока тъга и буйна забава

човек се чувства пречистен, напет.

Не, че могат да се избегнат

бъдещи грешки-нови обеци за ухото,

но след катарзиса отпадналата напрегнатост

гарантира лютата страст в новия поход.

Победите утвърждават новите методи,

но по инерция неглижират допуснати грешки,

което провокира жадуващата успешност

и я превръща в непредвидени поражения тежки.

Германия изнася зад граница фирми емблеми,

дори чак в далечния Изток,в Китай,

явно, че с Европата има проблеми,

признак за декаданса на Европейския Рай.

Целта оправдава средствата,

бизнеса заобикаля препъни камъка,

отправя се към либералната Енергетика,

която глобалната Екология цапа.

Рая никой не напуска по собствена воля.

На това мнение са Данте и Милтън.

Всички напуснали Рая, са изгонени,

така пише и в Библията.

Явно логото е сменено,

щом Европа пътува към Азия,

провокирана от недалновидни решения-

подарък за Коледа, меко казано.

Това,което отдавна говоря,

на практика вече се случва,

новият век пише своята история,

която започва,да се закучва.

Голям мерак за мощна индустрия,

теглена от Енергетика бутафорна,

потънала в корупционното лустро

на жежкото политическо порно.

"Дайте,да дадем на нашите хора,

че без тях сме за никъде,

логиката забранява,да отсича се клона,

на който ние сме се курдисали."

Този клон е отдавна разклащан

от моята чиста и проста рекапитулация,

която е "малко" по-различна от вашата

и не я калкулирам,за да ви плаша.

Макар и да съм с изкълчени от нормалността принципи,

някои клишета валидни са и за мене,

избрал съм си най-оптимистичното,в което да припкам,

" Надеждата винаги умира последна."

20.12.2024г.гр.Свищов