Опус
Отнасяш любовта ми в тъмна нощ,
очакваш моето послание може би?
Обричаш се на забрава в живота,
обличаш нощницата в зори.
Посрещаш моите писма в съня си,
промяна чакаш дори в утринта.
Причакваш погледа да срещнеш с усмивка,
прощаваш грешките и моите дори.
Успяваш в живота да се справяш,
успехите дори сама градиш.
Уплаха ти за нищо няма да почустваш, ...