Опус
Опус
Отнасяш любовта ми в тъмна нощ,
очакваш моето послание може би?
Обричаш се на забрава в живота,
обличаш нощницата в зори.
Посрещаш моите писма в съня си,
промяна чакаш дори в утринта.
Причакваш погледа да срещнеш с усмивка,
прощаваш грешките и моите дори.
Успяваш в живота да се справяш,
успехите дори сама градиш.
Уплаха ти за нищо няма да почустваш,
училището - ти характера градиш.
Сълзите ти не скривай от сърцето.
свободно мислите си ти гради.
Сюрпризи живота ще поднася,
свободна с любовта си ти бъди.
Отнасяш любовта ми в тъмна нощ,
очакваш моето послание може би?
Обричаш се на забрава в живота,
обличаш нощницата в зори.
Посрещаш моите писма в съня си,
промяна чакаш дори в утринта.
Причакваш погледа да срещнеш с усмивка,
прощаваш грешките и моите дори.
Успяваш в живота да се справяш,
успехите дори сама градиш.
Уплаха ти за нищо няма да почустваш,
училището - ти характера градиш.
Сълзите ти не скривай от сърцето.
свободно мислите си ти гради.
Сюрпризи живота ще поднася,
свободна с любовта си ти бъди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Всички права запазени
