30 нояб. 2008 г., 09:39

Опус

978 0 3
Опус

Отнасяш любовта ми в тъмна нощ,
очакваш моето послание може би?
Обричаш се на забрава в живота,
обличаш нощницата в зори.

Посрещаш моите писма в съня си,
промяна чакаш дори в утринта.
Причакваш погледа да срещнеш с усмивка,
прощаваш грешките и моите дори.

Успяваш в живота да се справяш,
успехите дори сама градиш.
Уплаха ти за нищо няма да почустваш,
училището - ти характера градиш.

Сълзите ти не скривай от сърцето.
свободно мислите си ти гради.
Сюрпризи живота ще поднася,
свободна с любовта си ти бъди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...