21 ene 2010, 0:14

Опушен бар

  Poesía » Otra
1K 0 9

Опушен бар, завеси мръсни,

прочетен вестник, стара маса,

очукан пепелник и жълти  пръсти

прегръдка странна,  празна чаша.

 

Коса сплъстена, старо злато,

на път със корени, сребристо бели,

жилетка плетена,  макар и лято,

нозе провиснали, лилави вени.

 

Пола зелена, грозни чехли,

чорапите, дифузно сиви,

лице набръчкано и вид мъртвешки,

единствено очите… живи.

 

Опушен бар, завеси мръсни,

самотен ъгъл, столът празен,

жени разголени, клиенти тлъсти,

живот избран, финал брутален.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...