21.01.2010 г., 0:14

Опушен бар

1K 0 9

Опушен бар, завеси мръсни,

прочетен вестник, стара маса,

очукан пепелник и жълти  пръсти

прегръдка странна,  празна чаша.

 

Коса сплъстена, старо злато,

на път със корени, сребристо бели,

жилетка плетена,  макар и лято,

нозе провиснали, лилави вени.

 

Пола зелена, грозни чехли,

чорапите, дифузно сиви,

лице набръчкано и вид мъртвешки,

единствено очите… живи.

 

Опушен бар, завеси мръсни,

самотен ъгъл, столът празен,

жени разголени, клиенти тлъсти,

живот избран, финал брутален.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...