Опъната като струна

15 ago 2013, 18:54

Poesía

687 0 0

Опъната като струна -

душата ми плаче нечута...

В човешкия хаос безумен

като плаха светулка се лута.

Загубила пътя тревясал,

който води назад към житата -

блъска се в остъклени тераси,

в лабиринта на дните се мята.

И през делници уморени,

в блатото на греха и парите -

още търси тревите зелени

и песента

на щурците...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.