15.08.2013 г., 18:54 ч.

Опъната като струна 

  Поезия
688 0 0

Опъната като струна -

душата ми плаче нечута...

В човешкия хаос безумен

като плаха светулка се лута.

Загубила пътя тревясал,

който води назад към житата - 

блъска се в остъклени тераси,

в лабиринта на дните се мята.

И през делници уморени,

в блатото на греха и парите - 

още търси тревите зелени

и песента

на щурците...

 

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??