Орач и жътвар

Орачът е тъжен, никога не пее,

натиска ралото дълбоко в земята.

Ще я  изоре а после ще бъде засята,

с молба към Бога за реколта богата.

Оранта е неговата плаха надежда,

а жътвата е после неговото тържество.

Засява семената и към небето поглежда,

да е добра годината а после пиршество.

Ще дойде знойни лято, Бог да дава,

класа  ще узрее и ще наведе глава.

На богата реколта селянина се надява,

ще запее тогава, ще отвори своята душа.

Ще жъне тогава и ще пее със сърпа в ръка,

да осигури той  хляба на рода през зимата.

Ще благодари на Бога от сърце и от душа,

че помага му в нерадостната му съдба.