Оранжево
Нощта е клекнала пред прага,
не смее на вратата да почука.
Говори нещо, тихо си разказва,
учудва се защо е сух капчука.
И аз се чудя. Тази нейна плахост
или пък може би е не съвсем,
наивна ли е, вярва ли си сляпо,
какъв е нарцис, може би невен.
Май повече оранжево извира.
Прилича нещо в нея и на теб.
Поглеждам и я чувам – рецитира
почти на глас един любим куплет.
Наднича вечерта със поглед лунен,
наднича и потича по стъклото.
В полугласа на тихите ти думи
оранжево е някак и е топло.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
