Оранжево
Нощта е клекнала пред прага,
не смее на вратата да почука.
Говори нещо, тихо си разказва,
учудва се защо е сух капчука.
И аз се чудя. Тази нейна плахост
или пък може би е не съвсем,
наивна ли е, вярва ли си сляпо,
какъв е нарцис, може би невен.
Май повече оранжево извира.
Прилича нещо в нея и на теб.
Поглеждам и я чувам – рецитира
почти на глас един любим куплет.
Наднича вечерта със поглед лунен,
наднича и потича по стъклото.
В полугласа на тихите ти думи
оранжево е някак и е топло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Монева Все права защищены
