CherryBlossom (Череша)
7 10
15 may 2013, 20:36

Орехов стих 

  Poesía » De amor
860 1 8

Ще застана отново под ореха,
онзи, твоят, увиснал край пътя,
помнещ още как жадно се гонеха
твоят страх във очите с дъха ми.

Ще разголя под него душата си,
та да видят околните храсти,
че напук на годините млада съм
и че още обичам и мразя.

Той разлистен сега е, проклетникът,
дето пазеше в тайна съдбата ни
и не каза ни дума, ни клетва,
че e лудост да продължаваме.

Със горчилката в мен ще полея
под стъблото му жадния корен,
а до него татул ще посея -
като дар за тъгата ми - спомен...

© Череша Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??