CherryBlossom (Череша)
7 10
May 15, 2013, 8:36 PM

Орехов стих 

  Poetry » Love
877 1 8

Ще застана отново под ореха,
онзи, твоят, увиснал край пътя,
помнещ още как жадно се гонеха
твоят страх във очите с дъха ми.

Ще разголя под него душата си,
та да видят околните храсти,
че напук на годините млада съм
и че още обичам и мразя.

Той разлистен сега е, проклетникът,
дето пазеше в тайна съдбата ни
и не каза ни дума, ни клетва,
че e лудост да продължаваме.

Със горчилката в мен ще полея
под стъблото му жадния корен,
а до него татул ще посея -
като дар за тъгата ми - спомен...

© Череша All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??