Орехов стих
Ще застана отново под ореха,
онзи, твоят, увиснал край пътя,
помнещ още как жадно се гонеха
твоят страх във очите с дъха ми.
Ще разголя под него душата си,
та да видят околните храсти,
че напук на годините млада съм
и че още обичам и мразя.
Той разлистен сега е, проклетникът,
дето пазеше в тайна съдбата ни
и не каза ни дума, ни клетва,
че e лудост да продължаваме.
Със горчилката в мен ще полея
под стъблото му жадния корен,
а до него татул ще посея -
като дар за тъгата ми - спомен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Череша Всички права запазени
