madme (Тарададам)
88 178
17 oct 2006, 14:21

орел 

  Poesía
594 0 5
Раздира въздуха,с величествени ръце,
лети високо,по синьото небе,
със сянка плаши, всяко малко съществце.
Всички земи, зад него остават,
и всички живи,нему се предават,
греховете му в миг се опростяват.
Мощен стон,от гърдите си изтръгна,
с крилете си,деня прегърна
горе от високо погледна,и си тръгна.
Като стрела надолу се впусна,
плячката като влак блъсна,
и тя живота си напусна.
Ето как някой говорел,
за мощния орел,
който въздухът порел.:))

© Тарададам Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • такъв съм си аз,какво да се прави,може би поривите на буйната ми младежка хормоналност се отразяват тук със неописуема сила
  • aa да бе,няма да се бием.ти ми взе изграчката,моляяя другаркооо п ък тяя значии.....
    хуубаво де,същевце,защо да не мога да я използвам,ами като пишат авторите думи които не са завършени само за да им се получи римата?или
    по-странни думи като:докле,дорде,человече,
    ся вии за една дума,значи тцтцтц,
  • Ееееее, как така да ходи да се бие Я да слушаш по-големите
  • Без да се заяждам, само ще отбележа, че не всички думи в българския език могат да образуват умалителни форми; например: колело-колелце е възможно, но същество - съществце? -> е неправилно!
    Просто потърси по-подходящата рима. Успех!
  • ups сори същевце,ти па си много зла значи веднага се заяждаш с хората.аре ходи да се биеш с някой на твоята възраст да те видя колко си смела хаха.
Propuestas
: ??:??