На охлюва орела се присмял, че носи на гърба си битието: - Света отгоре ти не си видял, а аз познавам до детайл небето. Простора е различен от земята, в тревата свободата ти е мит, аз мога да се боря и със вятъра, а ти, пред мравките дори си свит. Не си достоен ти за висините, обречен си докрая да пълзиш, след тебе лепнат слузести мечтите с които молиш се да полетиш... А охлюва,не може да отгатне какво измъчва гордия орел, а с думи тихи мъчи се , накратко да опонира неговата цел: -Еднакво сме достойни с тебе двама. И аз и ти сме живи същества. Твойта гордост е една измама, аз също знам какво е красота. Но днес със тебе аз не ща да споря. При хората знам също е така - едни летят и гледат все отгоре, а другите пълзят във нищета...
Поуката за всички тук е видна: Сами устройваме така света! Та всички четирилистни детелини не порят горе въздуха с крила!
"При хората знам също е така -
едни летят и гледат все отгоре,
а другите пълзят във нищета..."
Бъди и остани винаги над дребномислитието Вал!
Прекрасна басня си написал!
Поздравления и прегръдки!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
след тебе лепнат слузести мечтите
с които молиш се да полетиш...
много достойно казано!
поздрав*
и за орлите
и за охлювите