29 abr 2007, 19:05

ОРЕЛ И ОХЛЮВ

  Poesía
4.6K 0 14
На охлюва орела се присмял,
че носи на гърба си битието:
- Света отгоре ти не си видял,
а аз познавам до детайл небето.
Простора е различен от земята,
в тревата свободата ти е мит,
аз мога да се боря и със вятъра,
а ти, пред мравките дори си свит.
Не си достоен ти за висините,
обречен си докрая да пълзиш,
след тебе лепнат слузести мечтите
с които молиш се да полетиш...
А охлюва,не може да отгатне
какво измъчва гордия орел,
а с думи тихи мъчи се , накратко
да опонира неговата цел:
-Еднакво сме достойни с тебе двама.
И аз и ти сме живи същества.
Твойта гордост е една измама,
аз също знам какво е красота.
Но днес със тебе аз не ща да споря.
При хората знам също е така -
едни летят и гледат все отгоре,
а другите пълзят във нищета...

Поуката за всички тук е видна:
Сами устройваме така света!
Та всички четирилистни детелини
не порят горе въздуха с крила!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • обречен си докрая да пълзиш,
    след тебе лепнат слузести мечтите
    с които молиш се да полетиш...

    много достойно казано!

    поздрав*

    и за орлите
    и за охлювите
  • Страхотно! 6 Ти към кои се причисляваш?
  • Браво! Ето това е нещо стойностно.
  • Не искам на колене да бъда!Хареса ме баснята ти.Нека всеки един от нас да може да се издигне над простащината.Браво!
  • СТРАХОТНО!
    Толкова много чувства.. от много време не бях виждала на едно...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...