29 апр. 2007 г., 19:05

ОРЕЛ И ОХЛЮВ

4.6K 0 14
На охлюва орела се присмял,
че носи на гърба си битието:
- Света отгоре ти не си видял,
а аз познавам до детайл небето.
Простора е различен от земята,
в тревата свободата ти е мит,
аз мога да се боря и със вятъра,
а ти, пред мравките дори си свит.
Не си достоен ти за висините,
обречен си докрая да пълзиш,
след тебе лепнат слузести мечтите
с които молиш се да полетиш...
А охлюва,не може да отгатне
какво измъчва гордия орел,
а с думи тихи мъчи се , накратко
да опонира неговата цел:
-Еднакво сме достойни с тебе двама.
И аз и ти сме живи същества.
Твойта гордост е една измама,
аз също знам какво е красота.
Но днес със тебе аз не ща да споря.
При хората знам също е така -
едни летят и гледат все отгоре,
а другите пълзят във нищета...

Поуката за всички тук е видна:
Сами устройваме така света!
Та всички четирилистни детелини
не порят горе въздуха с крила!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • обречен си докрая да пълзиш,
    след тебе лепнат слузести мечтите
    с които молиш се да полетиш...

    много достойно казано!

    поздрав*

    и за орлите
    и за охлювите
  • Страхотно! 6 Ти към кои се причисляваш?
  • Браво! Ето това е нещо стойностно.
  • Не искам на колене да бъда!Хареса ме баснята ти.Нека всеки един от нас да може да се издигне над простащината.Браво!
  • СТРАХОТНО!
    Толкова много чувства.. от много време не бях виждала на едно...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...