29.04.2007 г., 19:05

ОРЕЛ И ОХЛЮВ

4.6K 0 14
На охлюва орела се присмял,
че носи на гърба си битието:
- Света отгоре ти не си видял,
а аз познавам до детайл небето.
Простора е различен от земята,
в тревата свободата ти е мит,
аз мога да се боря и със вятъра,
а ти, пред мравките дори си свит.
Не си достоен ти за висините,
обречен си докрая да пълзиш,
след тебе лепнат слузести мечтите
с които молиш се да полетиш...
А охлюва,не може да отгатне
какво измъчва гордия орел,
а с думи тихи мъчи се , накратко
да опонира неговата цел:
-Еднакво сме достойни с тебе двама.
И аз и ти сме живи същества.
Твойта гордост е една измама,
аз също знам какво е красота.
Но днес със тебе аз не ща да споря.
При хората знам също е така -
едни летят и гледат все отгоре,
а другите пълзят във нищета...

Поуката за всички тук е видна:
Сами устройваме така света!
Та всички четирилистни детелини
не порят горе въздуха с крила!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • обречен си докрая да пълзиш,
    след тебе лепнат слузести мечтите
    с които молиш се да полетиш...

    много достойно казано!

    поздрав*

    и за орлите
    и за охлювите
  • Страхотно! 6 Ти към кои се причисляваш?
  • Браво! Ето това е нещо стойностно.
  • Не искам на колене да бъда!Хареса ме баснята ти.Нека всеки един от нас да може да се издигне над простащината.Браво!
  • СТРАХОТНО!
    Толкова много чувства.. от много време не бях виждала на едно...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...