ОРЕЛ И ОХЛЮВ
че носи на гърба си битието:
- Света отгоре ти не си видял,
а аз познавам до детайл небето.
Простора е различен от земята,
в тревата свободата ти е мит,
аз мога да се боря и със вятъра,
а ти, пред мравките дори си свит.
Не си достоен ти за висините,
обречен си докрая да пълзиш,
след тебе лепнат слузести мечтите
с които молиш се да полетиш...
А охлюва,не може да отгатне
какво измъчва гордия орел,
а с думи тихи мъчи се , накратко
да опонира неговата цел:
-Еднакво сме достойни с тебе двама.
И аз и ти сме живи същества.
Твойта гордост е една измама,
аз също знам какво е красота.
Но днес със тебе аз не ща да споря.
При хората знам също е така -
едни летят и гледат все отгоре,
а другите пълзят във нищета...
Поуката за всички тук е видна:
Сами устройваме така света!
Та всички четирилистни детелини
не порят горе въздуха с крила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
