Орелът и Пингвинът
 

Света гледам през очите на Пингвина,
който обича да гледа в небето,
птица с криле и мечти,
птица с копнежа за полет.

Поглеждам Орела,
колко величествено размахва крилете,
горе високо отлита.
Присмива се той на Пингвина.

Стоп! Помислете за малко!
Да плуват ли могат Орлите?
Да, всеки знае, че те се гмуркат.
Изтръгват живот и отлитат далече.

Така че, съгласни сте с мене,
риба от морето той хваща,
но не мове да види красотата
на живота поводен.

Да плуваш е различно от да се гмурнеш.
Виждаш лъчите как се пречупват,
безброй пасажи и рими,
звукове невъобразими.

Вълните обичам да срещам,
те ме завихрят далече към брегове незнайни,
където срещам се със същества
и техните тайни.

Едн пернат с очи остри ме гледа от горе,
който, знам, вижда всичко далече и обширно,
но никога не слиза долу да чуе
как славеят пее или жабата кряска.

Как странно обаче, ние знаем, Орелът се спуска

и всеки се крие в мишата дупка,
но в същото време те гледат и казват:
Ох, как искам да имам крилете му, може би и нрава...

След всичко туй Пингвинът си казва:
Не искам аз орловия поглед,
ни крилете му големи и мощни,
нищо за мене те вече не значат!

Най-ценно за мен е приятелят верен,
с който може да приживееш студенате зими,
да споделяш всички мечти невъобразими,
така преживявам студените нощи.

Гордея се да съм Пингвина,
надсмял се на орлите горди,
които все гледат и дебнат
някой безащитен да грабнат.