Melanie (Елица Георгиева)
157 337
3 nov 2016, 11:35

Орелът, ти и ангелската аз... 

  Poesía » De amor
332 2 6

Орелът, ти и ангелската аз...

 

Във огнения дъжд затичах боса,
валеше от небето тишина,
сърцето ми изгаряше въпроса
дали съм още твоя светлина.
Напредвах бързо – улици пътеки
чертаеха съдбата ми с финес,
не поздравявах във тъмата всеки,
живеех недовършена във Днес.
Накрая стигнах общото начало –
една скала накрая на света,
и там намерих цветно огледало,
видях във него теб и любовта.
Докоснах те с нескрита тиха нежност
обгърнах те със моята душа
„Добре дошла, далечна моя Вечност”
прошепна ти със мъничко тъга,
а после полетяхме във простора –
орелът, ти и ангелската аз,
дарихме щастие на много хора,
досбъднати в космическия глас.

 

02.11.2016г.
Елица

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??