Орелът, ти и ангелската аз...
Орелът, ти и ангелската аз...
Във огнения дъжд затичах боса,
валеше от небето тишина,
сърцето ми изгаряше въпроса
дали съм още твоя светлина.
Напредвах бързо – улици пътеки
чертаеха съдбата ми с финес,
не поздравявах във тъмата всеки,
живеех недовършена във Днес.
Накрая стигнах общото начало –
една скала накрая на света,
и там намерих цветно огледало,
видях във него теб и любовта.
Докоснах те с нескрита тиха нежност
обгърнах те със моята душа
„Добре дошла, далечна моя Вечност”
прошепна ти със мъничко тъга,
а после полетяхме във простора –
орелът, ти и ангелската аз,
дарихме щастие на много хора,
досбъднати в космическия глас.
02.11.2016г.
Елица
© Елица Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
... -
Васи,
моята строфа е : „Добре дошла, далечна моя Вечност”.
Не ни остава нищо друго освен да живеем в Днес
с мечти за вълшебно бъдеще! Хубав петъчен ден! -
"живеех недовършена във днес" Харесах!
-
Благодаря ти, Силве!
Обичам думите. Обичам и чувствата, които стоят зад тях!
Дано магията се сбъдне някога някъде...
Хубава вечер! -
Талантлива си,харесах много.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и от мене усмивка!