Орелът, ти и ангелската аз...
Орелът, ти и ангелската аз...
Във огнения дъжд затичах боса,
валеше от небето тишина,
сърцето ми изгаряше въпроса
дали съм още твоя светлина.
Напредвах бързо – улици пътеки
чертаеха съдбата ми с финес,
не поздравявах във тъмата всеки,
живеех недовършена във Днес.
Накрая стигнах общото начало –
една скала накрая на света,
и там намерих цветно огледало,
видях във него теб и любовта.
Докоснах те с нескрита тиха нежност
обгърнах те със моята душа
„Добре дошла, далечна моя Вечност”
прошепна ти със мъничко тъга,
а после полетяхме във простора –
орелът, ти и ангелската аз,
дарихме щастие на много хора,
досбъднати в космическия глас.
02.11.2016г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
...
