verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
5 sept 2010, 8:01

Орфей 

  Poesía » De amor
705 0 7

Не се отказах да търся

и дните в години събрах,

нарамил радост и скърби -

торба ругатни, шепа смях.

 

С очи-герани осъмвах,

замръквах – пресъхнал поток;

земята лягаше мъртва,

пожертвана в тъмен оброк.

 

Накрай света те намерих

в реката от черно стъкло,

прострях ръце онемели,

събрах бреговете в едно.

 

Сега не моля за прошка,

не вия от болка и срам.

Протягам два медни гроша -

платих. И отново съм сам.

© Вакрилов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??