verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
5.09.2010 г., 8:01 ч.

Орфей 

  Поезия » Любовна
737 0 7

Не се отказах да търся

и дните в години събрах,

нарамил радост и скърби -

торба ругатни, шепа смях.

 

С очи-герани осъмвах,

замръквах – пресъхнал поток;

земята лягаше мъртва,

пожертвана в тъмен оброк.

 

Накрай света те намерих

в реката от черно стъкло,

прострях ръце онемели,

събрах бреговете в едно.

 

Сега не моля за прошка,

не вия от болка и срам.

Протягам два медни гроша -

платих. И отново съм сам.

© Вакрилов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??