Орфей
Не се отказах да търся
и дните в години събрах,
нарамил радост и скърби -
торба ругатни, шепа смях.
С очи-герани осъмвах,
замръквах – пресъхнал поток;
земята лягаше мъртва,
пожертвана в тъмен оброк.
Накрай света те намерих
в реката от черно стъкло,
прострях ръце онемели,
събрах бреговете в едно.
Сега не моля за прошка,
не вия от болка и срам.
Протягам два медни гроша -
платих. И отново съм сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вакрилов Всички права запазени
