verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
Sep 5, 2010, 8:01 AM

Орфей 

  Poetry » Love
706 0 7

Не се отказах да търся

и дните в години събрах,

нарамил радост и скърби -

торба ругатни, шепа смях.

 

С очи-герани осъмвах,

замръквах – пресъхнал поток;

земята лягаше мъртва,

пожертвана в тъмен оброк.

 

Накрай света те намерих

в реката от черно стъкло,

прострях ръце онемели,

събрах бреговете в едно.

 

Сега не моля за прошка,

не вия от болка и срам.

Протягам два медни гроша -

платих. И отново съм сам.

© Вакрилов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??