Не се отказах да търся
и дните в години събрах,
нарамил радост и скърби -
торба ругатни, шепа смях.
С очи-герани осъмвах,
замръквах – пресъхнал поток;
земята лягаше мъртва,
пожертвана в тъмен оброк.
Накрай света те намерих
в реката от черно стъкло,
прострях ръце онемели,
събрах бреговете в едно.
Сега не моля за прошка,
не вия от болка и срам.
Протягам два медни гроша -
платих. И отново съм сам.
© Вакрилов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
