20 sept 2007, 11:15

Ориенталска фреска

  Poesía
1.1K 0 8
 

Ориенталска фреска


Аз съм теменугата в нозете ти,

същата,

която усети по дъха на роса,

но не видя

по предопределеност

никога,

никога.


Аз съм тъмнооката кошута на лова,

същата,

по която затаи дъх

и не стигна точно секунда,

за да стреляш хладнокръвно

право в сърцето,

право там.


Аз съм многоцветен персийски килим,

същият,

който се тъка с ефирна нежност

от 1000 разплакани девойчета

само вечер,

само нощем.


Аз съм отшумяла мигом

страстна песен,

същата,

която от векове

не се танцува от женски нозе,

но говори само за тях,

само за тях.


Аз съм вятърът около теб,

който трепти опънат като стон,

същият,

който те целуна непознато

само веднъж,

само сега. 


Аз съм единствената твоя  Шехерезада,

същата,

която не можеш да срещнеш

даже в съня призори,

но която ще разказва

прелестна приказка

с  дъх на ориенталска страст,

полята с шафран и мускус,

но не на теб,

не на теб.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...