Sep 20, 2007, 11:15 AM

Ориенталска фреска

  Poetry
1.1K 0 8
 

Ориенталска фреска


Аз съм теменугата в нозете ти,

същата,

която усети по дъха на роса,

но не видя

по предопределеност

никога,

никога.


Аз съм тъмнооката кошута на лова,

същата,

по която затаи дъх

и не стигна точно секунда,

за да стреляш хладнокръвно

право в сърцето,

право там.


Аз съм многоцветен персийски килим,

същият,

който се тъка с ефирна нежност

от 1000 разплакани девойчета

само вечер,

само нощем.


Аз съм отшумяла мигом

страстна песен,

същата,

която от векове

не се танцува от женски нозе,

но говори само за тях,

само за тях.


Аз съм вятърът около теб,

който трепти опънат като стон,

същият,

който те целуна непознато

само веднъж,

само сега. 


Аз съм единствената твоя  Шехерезада,

същата,

която не можеш да срещнеш

даже в съня призори,

но която ще разказва

прелестна приказка

с  дъх на ориенталска страст,

полята с шафран и мускус,

но не на теб,

не на теб.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...