Скован от студ и орис тежка
треперейки поставен на колене
протягам черните си дълги пръсти
опитвам се до тебе да достигна;

Не съм човек,а бледа сянка
с вериги окована към земята
палачът с брадвата замах направи
и моят сетен час удари;

След миг на придихание
усетих болка и страдание
очите си отворих и разбрах,
че всичко минало било е сън;

Издигам се и тръгвам разсъблечен,чист
през тъмната и влажна доба
усмихвам се и тръпна в тъмнината,
защото стъпките ти чувам в тишината.